май 282013
 

Вещерските сили постоянно ме срещат с човеци, които са будни, отговорни, осъзнати, вървят в някаква светла посока и, на всичкото отгоре, помагат на другите да тръгнат след тях. Сякаш черпя от техните благости с помощта на някаква магия. Да, Занаятите имат пръст и в тази вдъхновяваща среща.

Преди да публикувам импровизираното ревю на книгата на Никола, му го изпратих и го помолих за виртуално интервю. Той се съгласи и с голяма радост го споделям.     

Какви бяха причините, освен твоето таласъмче, да напишеш книга-игра и то за дребосъци? Все пак, до колко то има пръст в разказаните истории? Сякаш сегашните деца нямат досег до този тип книги както нашите поколения имаха…

Дълго време не бях писал нищо и творческото ми Аз се бунтуваше вътрешно. Исках да се опитам да пиша детска литература, но не мислех, че ще се справя много добре. Бях изненадан когато видях, че се получава. А книгите-игри бяха неделима част от моето израстване. Първото ми написано нещо беше “книга-игра” на една ученическа тетрадка. Сюжетът беше самата оригиналност -метеорит приближава земята и ти трябва да придобиеш свръх сили, за да го спреш. Епизодите бяха от по едно изречение, а грешните
решения се наказваха с “губиш 100 точки живот”. Каквато и “нормална” литература да съм писал винаги съм се връщал към интерактивния формат, защото той ми се струва много по-фантазьорски. За мен беше естествено една детска книга да има точно такава форма. Тя е много по-близка до децата и до тяхната богата фантазия, до тяхното съпреживяване на приказките, които слушат.

Хуморът в книжката (детският, не другият, на който аз се хихикам) твое усещане за забавното за децата ли е или има и доза проучване?

О, няма никакво проучване. Просто седнах и писах. Моето таласъмче бета тестваше и виждах дали се засмива там, където съм очаквал или пък на нещо съвсем различно.

А как е да живееш с тригодишно таласъмче? На какво те учи то?

Това е най-голямата радост в живота. Хората, които не са родители няма как да го разберат, обаче. Сега ми хрумва един пример от последните дни. Ако ме види, че съм сериозен идва и ме пита “Тате, защо не си усмихнат?”. Няма как да не се усмихнеш след такъв въпрос.

Махнали сте се от големия град. Разкажи ми за вашия живот близо до земята и звездите!

Няма нищо по-приятно от това да излезеш бос в двора, да откъснеш плод направо от дървото, да виждаш как детето ти бяга свободно и приключенства наоколо. Човек се чувства балансиран и спокоен близко до природата, там където всъщност ни е мястото. Опитваме се да живеем в хармония със заобикалящия ни свят – не пръскаме срещу вредители и не торим. Земята ни се отблагодарява с безценни и вкусни дарове, а много диви животни навестяват двора ни.

Посещаваш детски градини и четеш на децата. Какво ти е впечатлението от днешните малчовци? А от учителките им? А от родителите им?

Децата са си деца. Вчерашни, днешни, всички са усмихнати, любопитни, отворени към света. Въпросът е какво прави обществото с тези малки чудеса, че те стават намусени, тъжни и вглъбени в себе си хора. За родителите нямам наблюдения, но за учителките ми прави впечатление, че са много отдадени на децата, но са обучени и работят в една грешна парадигма, каквато е цялото образование, и то не само в България. Образованието е основано на съревнованието, без да зачита уникалността на всяко дете, базирано е на повторението и наизустяването, а не стимулира фантазията. Целта му е да произведе добре тренирани работни единици, които се надцакват за по-висок пост в службата, а не свободни и уникални хора, които да си помагат помежду си.

Последно, наистина… Да чакам ли с вещерски ентусиазъм още приключения? Втора част на тези или продължение за по-големи таласъмчовци?

Стига да има достатъчно интерес от читателите. Мен вече ме сърбят пръстите. Мисля си, че ще има поне още една книжка за Таласъмчо преди да се насоча към други неща. Просто малкото таласъмче ми е прекалено симпатично, за да го изоставям толкова бързо. Във втора част съм намислил още по-шантави места и същества, с които да се срещне то.

Линк към сайта на „Голямото приключение на малкото таласъмче“ можете да намерите вляво, в списъка с полезни неща на български, или във Фейсбук страницата на книгата.

     Leave a Reply