Повече за Яга и тролите

 

Трол №1 на име Мартин се роди през лятото на 2008г. По това време, естествено, започнах да чета все повече и повече и да се интересувам от хранене, възпитание, живот с дребосъци. Много скоро се развълнувах и от т.нар. „алтернативни“ начини за всичко гореизброено. Между другото, все се чудя защо ги водят алтернативни… И защо нормата е нещо, което в никой случай не е обосновано еволюционно, логически или дори медицински. Няма да задълбавам. Така започна и млечният ни път и станах консултант по кърмене към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“.

Мартин е буен и буден, див и нетърпелив, с чувство за хумор и постоянно желание да си натоварва мозъчните клетки. Обича да готви, заради което завърши сладкарски курс. Винаги помага в кухнята и измисля рецепти. Някои неприложими или невъобразими, но пък авторски. Докато посещаваше детска градина, правеше задачите за първа и втора група. Подозирам, че това е бил един от най-успешните им инструменти да го понесат. Дивак. Пълен. И в никой случай спокоен, удобен за родителското тяло или вписващ се в определението „ангелче“. Много скоро се разбра, че ще си е вкъщи. Градината не е за всеки. Заявявам го най-отговорно. Или поне не е за моето голямо тролище.

Видно е, че тролче №1 не е лесно. Затова и много съвестно се записах на Т.У.Р. (Трениране на успешни родители). Помогна ми много и допълни някакви лични мои усещания за това, кое е правилно, даде ми техники и знания, с които да гарантирам по-спокойно съществуване в Долината. Покрай Мартин започнах да следя ненормално количество блогове, сайтове, техники, методи и т.н. Започнах да чета и разни обучителни педагогически неща, да тормозя хора с опит и знания, защото всеки следобед има дежурен въпрос към мен… „Мис Мамо, ще правим ли задачки от училището?“ Това с „мис“ и „мамо“ вероятно е градински навик… Какъвто беше и този на децата от Прехода с „Госпожо Другарко“.

Трол №2 е тролка, всъщност. Почти три години по-малка от брат си, Калина е малко фръцличка и цупличка, държаща вещицата да й обръща цялото възможно внимание. Гушлива, писклива. Обсебена от всичкото животни, което се мерне в полезрението й. Толкова обичаща кучета, че се налага да ги пазя от нея по парковете и да успокоявам хората, че не тя, а те се страхуват от нея. Способна да прекарва часове в рисуване и оцветяване. В книжки, тетрадки и на листчета, мебели, стени, тялото си, по кукли, коли, пъзели. Съвсем скоро направи и инсталация  – “Мониторът на компютъра. С молив.” Справя се чудесно с всякакви touch-джаджи.

И тъй, живеем си в Яговата долина и се учим едни от други. Съвсем отговорно мога да се определя като „работеща върху себе си (и пиеща много кафе), считаща съня за предразсъдък и ненужен, вещица at home, влюбена в драГон с огромно сърце“.

  2 Responses to “Повече за Яга и тролите”

  1. Ти си невероятна!

     
    • Хей, благодаря! Далеч съм от това определение и се отказах да се опитвам да бъда. Единственото невероятно е забавлението с троли и нещата, които се научават покрай тях

       

 Leave a Reply