май 112014
 

Преди пролетната ваканция имах възможност няколко дни подред да се позабавлявам в училището на Мартин. Всяка година имат цял месец (март), в който показват какво са научили, провеждат се Oтворени врати и изнасят чудесен концерт с определена тема. Предишните са били за майките, за децата, а тазгодишният беше за учителите. За да се завърши напълно картината за първите години на децата и развитието им. Имах честта да го водя. Без очила. Та съвсем не видях пред кого и как  , но никой не ме напсува публично. Обнадеждаващо, нали?! А и да ме е „поздравявал“ – без очилата не чувам.

DSC 7246 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеСъщата седмица, след концерта, всички клубове представяха какво са постигнали и с какво се занимават. Вещерски кеф! Защото в чист вид видях как тия големи малки човеци имат силата и желанието да творят, да прогресират извън задължителното, да успяват, да се изявяват. Усмихващо и вдъхващо надежда, че не всичко наоколо е инертно, флегматично и загубено. А и да се зарадвам, че усвояването на европейски пари, демек „евра“ (Това като го чуя и ми се изприщва предимно външната част на левия бедър.), не е само и единствено на думи. Тази публикация трябваше да е по-описателна и по-малко моите лични впечатления, но вероятно натовареното ежедневие на участващите възрастни не им е позволило да ми изпратят обещаните истории и описания. В това избирам да вярвам! Не в другото-което-не-бива-да-се-назовава.

Не знам откъде бих започнала да разказвам за тях. Едните ме впечатлиха с хъса си докато танцуват, другите с адекватното си отношение към опазването на околната среда , трети пък с желанието да покажат артистични заложби. Едно ги обедини като усещане обаче – усмивките!

Имах удоволствието да се гмурна малко по-дълбоко в няколко от извънкласните им дейности.

DSC 7290 300x199 Един вещерски ден в 5 то училище„Млад журналист“ издават много приятен вестник, един-два пъти годишно, колкото им позволят възможностите и Ония хартийки, финикийските. Да, много училища издават такъв и може да не е big deal за тези, които не участват. При тях удоволствието дойде от друго – дебатите и обсъжданията, които правят, докато не пишат. Всякаквите теми, които подхващат и разнищват. Самият факт, че, по дяволите, мислят и дават идея за още един начин да третираш/ тренираш мозъка си като мускул. Безценно и BIG DEAL! Накараха ме и да си спомня вял опит за училищен вестник, който направихме със съученици.

DSC 7286 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеКлуб „Да разкажа моята история“ ме грабна основно с две неща. Първо, децата и ръководителят им от самото начало са решили, че ще използват материали „от кофата“ и ще превръщат непотребното във визуални помощници за историите си.DSC 7285 300x199 Един вещерски ден в 5 то училище Дори и табелата с името на клуба си я бяха направили те. И костюмите също! Второто? Ами, всъщност този клуб за мен е една ежеседмична терапия за всички участващи в него. Не знам дали някой от тях го осъзнава в настоящия момент, но един ден, евентуално, ще оценят скъпоценните часове на споделяне и изразяване на личността си.

DSC 7269 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеВ ателие „Нарисувай света около нас“ учениците и учителката им са се захванали с нещо грандиозно. Въоръжени с четки, бои, валячета и голяма доза ентусиазъм,  те възстановяват стенописа на последния етаж на училището. DSC 7263 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеЗа да може част от света им, в който прекарват по-голямата част от будните си часове, а и години, да е нарисуван. Историята покрай въпросния е изключително интересна и много ще се радвам да имам възможност да я разкажа подробно.

За десерт си оставих двата клуба, в които аз бих участвала.

DSC 7270 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеЕдиният е този на четящите, разбира се. В “Общество на четящите” се занимават с литература, която не е включена в задължителната програма. Умни погледи, мирис на книги, всеки потъващ в любимите си други светове и  малки баджове с нарисувани книжни червеи с очила. Какво повече би могъл да иска някой? Не ми се излизаше от стаята им! Исках да си бръкна в чантата, да си извадя книгата и да не ме закача нищичко от тая реалност поне няколко часа. На това място се опитах да бъда най-тиха, дискретна и далеч от шумната си натура, защото това бих искала да получа аз докато съм в някой далечен имагинерен свят. За момент даже завидях благородно, че никога не съм си имала виден етикет с очилато червейче. Невидимия гордо го размахвам в Яговата къща.

DSC 7278 300x199 Един вещерски ден в 5 то училищеПоследни, но не по значение, за вещерската ми душичка са участниците в „Здравословен начин на живот“. Очаквано и предсказуемо, вярвам. Не, не защото съм телец, обичам да готвя и те готвят (Чревоугодничество рулз!). Не и заради това как се бяха подготвили за представянето на заниманията си. Не и заради това, че се интересувам и в някакъв неясен процент успявам да избегна част от нездравословностите, които ни бомбардират по полянките на Долината. DSC 7281 300x169 Един вещерски ден в 5 то училищеТези деца, тези личности, бяха усмихнати, съсредоточени и усещащи колко е важно да пазиш тялото си. Ако може и душата заедно с тялото, ама това е друга тема… Дори девизът на клуба им е цитат от Джим Рон (Ако не сте го чели или слушали, отделете си време, има защо ):

Take care of your body. It’s the only place you have to live.

Те знаят и вярват, че здравословният живот не е само хранене и спорт (Яго, признай си как спортуваш само с метла, парцал и носене на тригодишен трол!), а и сън (И тук си признай как смяташ съня за предразсъдък!), добри връзки и по-малко стрес. Омагьосаха ме, нищо че имам по-различно отношение към стресссссса. И, за да съм напълно под въздействието на магията им, ме почерпиха с най-невероятната салата!

За завършек се отклонявам от темата и измествам фокуса от тези прекрасни деца. Е, не съвсем, де.

Нееднократно получавам странни погледи когато искам да направя нещо pro bono, каквото и да е. И ме питат (знати по-знати и най-знати ) защо се „бъркам“  толкова в училищния живот в училището на трол Мартин. Чак аз започнах да се питам. Защо ли? Ами, защото искам да съм част от това. Не просто като клюкарка и орлица, която би инвестирала в шпионаж на собствените си деца (Благодаря ви, Вселенски сили, че все още не съм толкова изтрещяла!), а защото за мен е важно да знам с какво мога да помогна. Защо пък се бутам толкова? Защото ако най-близките до и заинтересовани от Училището, които са извън него, а.к.а. майки, татковци, лели, вуйни, баби, дядовци и друг роднинаж на учениците, не търсят начин да помогнат и да говорят за Училището, то никой няма да го направи и тия деца ще бъдат лишени от пример за взаимност и споделена отговорност. Училището не е мястото, на което хвърлям за работния ден детето си, но не спирам да плюя колко е зле. То е мястото, което в момента изгражда огромна част от въпросното ми производно и Е нещо, от което да се интересуват всички. Да чакам някой си да дойде и да помогне?!  Благодаря, но не!  Вкарвам патос и се паля. Но моето дете е там и аз СЪМ отговорна за средата му. И се радвам на учителката му (Ох, личи ми много!), защото имаме бесен късмет да попаднем на една от незаменимите. Да, Драгòн ще отиде и ще направи каквото може с компютрите им. (Ако не ме засечете до три дни след написаното, той ме е удушил с LAN кабел, че си позволявам да говоря за него в тази му помагаческа светлина!) Да, ще питам всяка седмица какво мога да направя аз.  Да, ще водя концерта (Вече казах, не ме замерваха с домати, значи е минало прилично!), ще събирам хартийки от пода като отида да го взема от училище, ще принтирам, рисувам и украсявам. Ще пиша за невероятните деца (Дори и някой да не ги смята за такива, с тях разполагаме и трябва да им се радваме и да си ги пазим!), които имат нужда от звучно БРАВО! Имат нужда от него всеки ден, а не само понякога от супер-хипер-дупер-гига известната на четири до седем човека съмнителна вещерица.  Да, ще търся как да осигуря на тия мои любими здравословници елементарни условия, защото те и учителката им правят чудеса от храброст без печка, без уреди и без някой да им удари един подобаващ кик, за да летят по-високо. Паля се. И знам колко е лесно да си почивам на кълката, че за тая работа някой взима пари, има служители, персонал, плащаме си с данъци, плащаме си и с други пари и … Безкраен списък какво не е наред, кой не си е свършил работата и ние какво сме дали. When something doesn’t work – fix it! Колкото можеш. Ако легнеш на горните, ще направиш „мръсно“ на детето си и на бъдещото си Аз. Не на тоя, дето не си е свършил работата. Аз казах защо се бъркам. И отговарям на въпроса с въпрос. ТИ защо не се бъркаш?

Очевидно е какво понякога ме впряга,

Yagasign Един вещерски ден в 5 то училище

     Leave a Reply