яну 212014
 

Разказите за празници, подаръци и коледни емоции към средата на януари са далечни, но сега ми пристигна факсът. Трудно се осъзнавам. А и стоплям бавно. И рядко си правя равносметки. Да не кажа, че не правя. Сметките никога не са ми равни, а мисленето в повечето случаи е добре да се случва ПРЕДИ, а не СЛЕД. Или поне в Долината се стараем да е така.

Бяхме болни през голяма част от декември. Тролите леко, Драгòн почти, вещицата докара (За две седмици!) онзи мъркащ, а на моменти и стържещ, тембър на препушила мадам от Дивия запад.

DSC 5772a 150x150 Коледно през януари

I am woman, hear me roar
In numbers too big to ignore

Поради туй ми ти успяхме да отидем на един куклен театър и на едно кино, да изпуснем всички възможни работилници и забави, всички музикални изтрещявки и т.н. Не. Тролищата не усетиха липсата им, защото се постарах с наличните си сили да не. И се изморих. И изчезнах дълбоко в Усоето. Но преди това се възползвах от дрезгавината и изграчих повечето песни, които обичам.

Доволна съм, че, наред с купищата занимавки, намерих начин хем да направят нещо важно за мен, хем да не разваля магията покрай Дядо Коледа. В училището на Марто имаше „акция“ за подаръци за дечицата бежанци. Дълбоко вярвам, че човек има и е щастлив само ако дава или прави нещо за друг. Не, не го вярвам. Знам го. Доказали са го с опити. Та, как трябваше да се случат нещата, че да участват и самите троли (За да видим и те, и аз дали ще им е хубаво да дават :P), но да не решат, че коледните подаръци си се купуват по принцип? Е, просто беше! Отидохме, купихме подаръците и… Ами, обясних им, че ние ще сме Дядо Коледа за тези деца, защото той няма да ги посети. Не, не защото са били непослушни. Такива вярвания в Долината не съществуват. Вкъщи е добре да чуваме, а не да слушкаме.  Разказах им, че дечицата няма да получат подарък, защото са далеч от дома или вече нямат дом и са били прекалено заети да бягат и пътуват (Тук подхвърлих като за петгодишен защо го правят.), за да напишат писма. DSC 5311a 150x150 Коледно през януариТака Дядкото не знаел как да ги открие и какво искат. Затова ние трябваше да се опитаме да ги зарадваме и да сме Дядо Коледа. “Защото на всеки ще му е неприятно да остане без подарък, нали?! Мамо!” Не очаквах, че с такова желание ще подреждат кутиите (с неща, които определено обичат) и толкова щастливо ще лепят лепенки по тях, защото трябвало да са хубави. Ей такива случки ме карат да вярвам, че правим някакви адекватни работи в родителството си и щетите, с които ще се занимават  психотерапевтите им след години, няма да са чак толкова зловещи, колкото биха могли да бъдат. Даже за момент ми стана криво, че съм се усъмнила в големите малки добри тролски сърчица…

Най-близките ми хора се грижат по празниците лудостите ми да избуяват коледно и да се хранят с ароматни подправки до откат. Но и всяка година някой успява да ме нахили до зад ушите, да ме разреве с подаръка си или да ме накара да пищя. Тази година не беше по-различно.

Нахилването ми се случи от домашно приготвено, красиво и прекрасно, уникално и умпалумпенски вкусно дюлево желе. DSC 5609a 150x150 Коледно през януариЕй, не си го давам и си го къткам с всички налични магии. (А в момента си отхапвам от препечена филийка с масло и същото дюлево вълшебство!) То беше най-голямата фонданлепващанасладкова помощ, която можех да получа.

Роних и сълзи от кеф. Защото, от никъде, получих съобщение, че имам пратка. Ъ! Каква пратка? Всичко поръчано получих вече?! И отново… Ъ! Отидох и се оказа… Ами, подарък. И мила картичка. От едни специални хора, които си живеят вълшебно, но не с троли, а с таласъм. Рядко ми се случва да ми се разтреперят ръчичките и да видя човеците в чистата им доброта. А те, същите, успяха да сръчкат асоциалната вещерска душа и да ми направят розовото облаче две стъпки по-голямо. Често ми се случва да подскачам и да се заливам от смях пред персони, които не очакват разтропани реакции. Този път горното беше украсено и с няколко сълзи. Служителят в куриерския офис се изплаши и съм сигурна, че би могъл да се е поозърнал за уред за самозащита. Тежка пратка, опаковащи мехурчета или поне телбод.

И пищях. Ама как пищях! Защото вещерските братя най-много от всичко обичат да сбъдват желания. И да не обичат, нямат избор, защото това им е съдбата. Просто го правят без да им се напомня по земни начини. Те Знаят! И подаряват машинки за домашна паста от името на Стареца.

DSC 5496a 150x150 Коледно през януариНа Мартин това му беше първата ваканция. И я прекара точно като такава – нула учене, нула задължения и никакво лягане като дете. Какво дете, той е трол! За разкош и баща му беше вкъщи и това се оказаха най-лежерните, мандаринови, мързеливи и омагьосани с вълшебно биле дни.

Но свърши. Драконите ходят на работа, порасналите троли са на училище, по-малките тролички учат, оцветяват и повтарят „Дай ми дача! Айде павим супа, садки и хаб! Искам авите гички на твойто топче!“, а вещиците… Вещиците са се заели с купищата ежедневни скучнотии, но и с планирането на рожденденско чаено парти за феи. Защото всяка малка тролка иска поне веднъж да е фея.

Познайте кой от Усоето избяга,

Yagasign Коледно през януари

      2 Responses to “Коледно през януари”

    1. Яна, ти имаш талант на писател. Много ми беше интересен разказът ти. Пожелавам ти професионални успехи. На дечицата – много здраве, весели игри с артистичната си майка, весело и безгрижно детство.
      Гордея се с теб!

       
      • Това мнение, получено от човек, който ме познава от първите училищни глътки въздух (Да не кажа и преди това :D), значи много! Благодаря!

         

     Leave a Reply