юни 042013
 

IMG 0053a 300x264 Другите и Яга: Интервю със Силвия АндрееваСъс Силвия се запознахме преди три години покрай обучението за доброволни консултанти по кърмене към НАПК. Винаги усмихната и готова да изслуша, майка на двама прекрасни малки мъже. Честно казано, виждала съм я веднъж с лек намек за умора. Не знам как го прави това слънчевата Силвия с толкова много задачи. Исках да й задам няколко въпроса, защото се вълнува от образование, възпитание и отношения в семейството. Тя е сертифициран обучител по програмата “Трениране на успешни родители” (Т.У.Р.) и “Трениране на Успешни Учители”(Т.У.У.) и имам удоволствието да съм “тренирана” от нея. Курсът ми/ни помогна много във връзката с тролите и вкъщи редовно се “Т.У.Р.ваме” на място.

Описание на Силвия ще ти искам, разбира се.

(Смее се и обяснява, че точно това е писала днес, но по друг повод.) Трудно ми е. Но като цяло – аз съм голям ентусиаст, много бързо се паля, имам куп идеи. Трудно се решавам кои да осъществя и добре, че се научих да се доверявам на хората около мен, за да ме ръчкат. Преди мислех, че ние случваме живота си сами, всичко зависи от нас, сега по-скоро вярвам, че трябва да се стремим да бъдем хората, които искаме да сме, тогава животът ще ни се случи такъв, какъвто трябва да е за нас. Да живеем според ценностите си, да се променяме, развиваме, подобряваме постоянно, за да се чувстваме добре като себе си, да намираме общностите, които ни подкрепят и ни карат да сме открити и честни, да вярваме в хората и в добрите им намерения… Ако успяваме в това, животът ще ни предложи най-доброто за нас. Нещо такова. Като в “Елементът” на Кен Робинсън. 

А как жонглираш с всичките си роли? Правиш толкова много неща. Да не си открила как денонощието да е повече от 24 часа?

Не, а много ми се иска. Не успявам много много… Ако едно потръгва, друго започва да изостава, започва да се усеща вече, тъй като станаха много дини под всяка мишница. Сега пак имам идея за нещо ново, старт-ъп и просто трябва да го пробвам. Много искам да правя всичко, което обичам и трудно мога да реша от кое да се откажа. А може би в един момент ще се наложи. Най-трудното обаче не е времето. Ако успяваш да приоритизираш, време се намира. (А и аз съм високоефективна, хаха :)) Най-трудно е, че нещата, с които се занимавам, са доста разнородни и да превключиш от една на друга вълна понякога е много изтощително. Ето например утре имам една среща, която е свързана с обученията за родители, следобяда пък ще хода на Betapitch събитието да трупам опит за стартъпите и как се случват там нещата, а в петък пътувам до Пловдив по работа във връзка с елърнинг платформата на ИТ фирмата, в която работя. В събота пък имам работно барбекю с един от членовете на евентуалния екип на стартъпа. Междувременно днес ми звъня майка да я консултирам за кърменето. Между всичко това трябваше да заведа Гого на тенис, утре съм на родителска среща в английския, днес трябваше да проверя кога ще му бъде кръжока по математика през юни, а за петък трябва да намеря кой да го води на плуване, защото и мъжът ми отсъства. Имам чувството, че живея на виенско колело, само че се въртя като в лабиринт през различни кръгове и неизменно един ден съм горе, друг – долу. И като емоции, и като надежда, и като резултати… Но, така животът е шарен и сякаш съм по-щастлива. Преди имах стабилна добре платена работа, служебна кола, бонуси, статус, сигурност и план за деня… Сега всичко това го няма, обаче сякаш съм по-жива, животът е по-цветен, по-вълнуващ. Е, и по-изтощителен.

Не ти е скучно, това е сигурно! Родителството помогна ли ти за високата ефективност и многозадачието или напротив?

О, да, помогна ми изключително много. Не съм и вярвала, че мога да се справям с толкова много различни и разнообразни задачи в един и същи ден. Дори понякога и в един и същи час. Работодателите много подценяват майките като ресурс. Освен това, откакто съм родител, преоткрих творчеството като антидот на стреса. Както и играта. Дори и един час в игра в парка с децата е способен да ми върне силите. Или пък докато творим у дома – правим го рядко, но пък с кеф. Или пък докато готвя. Ефективността на човек много зависи от това да може да разпознае в себе си нещата, които я увеличават и намаляват стреса. На мен идването на децата много ми помогна за това. Както и за да намеря себе си… Отново. Да се преоткрия, да се върна назад и да видя, че е имало много и най-различни неща, които са ме вълнували и са ме правили щастлива и някак покрай порастването и стремежа да се превърна в “сериозен” и “отговорен” човек, съм станала нещо, което не искам да бъда. О, забравих да кажа, че още нещо, което ми носи много голям удоволствие е да пиша. Макар да нямам много време за това Някой ден искам да напиша книга. Това е единствената ми детска мечта, която си спомням.

Ще искам копие с автограф!

Хаха… Ще почакаш доста май

Според това, което сме си говорили, споделяме сходни виждания за образованието. Как противодействаш на Системата? Или, по-скоро, как браниш всички онези неща в децата си, за които говори и пише нашия любимец Кен Робинсън?

Ох, да, Системата. Матрицата. Опитвам се да възпитавам децата си такива, че да се борят с глупостта. Или поне да са устойчиви на нея. На ниво знания за възрастта им – просто ги уча на всичко, което знам, разказвам, показвам, обяснявам… Не оставям въпрос без отговор, дори и да не го знам, проверявам. Вече съм развила усет към “прозорците” им – например малкият научи буквите за нула време, както и цифрите и много други неща, просто защото хващам прозорците му за тези знания, когато е най-жаден за тях, така ги попива неусетно и адски бързо. Много, много важна част от това да ги науча да се оправят в Матрицата е да ги науча да уважават себе си, да вярват, че са достойни, че могат… И простичкото – чета им много, всяка вечер, всеки ден, дори и на баткото, който е вече на 9 – все още четем вечер и те си търсят това. Освен това се опитвам да им предоставям възможност да се развиват и извън “институциите” – много игри навън, повече спорт, да опитват различни неща, ходим на театър, в библиотеката… Прозаично, но важно според мен. Абе, гледам да ги оставям да бъдат себе си – така ще станат уверени и ще се оправят в системата и без мен. Което е целта. Гого завърши втори клас сега. Ходи на английски и учи немски в училище. Пише домашни, но не смята, че са нужни. Помни всичко в час. Изключително концентриран е – нещо, което според мен се дължи на това, че е функционално грамотен за възрастта си, т.е. не само чува това, което му се говори, но го разбира. Последното е много трудно за повечето деца. Затова имаме и тези резултати в PISA. Децата не разбират какво чуват/четат/учат – само наизустяват. Това до голяма степен според мен е свързано и с това доколко родителите успяват да хванат интереса им, любопитството, да отговарят и обясняват на разбираем за тях език, да ги запознават с различни гледни точки… А после и училището. Но там се променят трудно нещата, а у дома зависи само от нас. Малко е хаотично сигурно това, което обяснявам. Но аз така и действам – без много точен план. Преди имах планове за всичко и когато нищо не сработваше, много се депресирах. Сега нямам точни планове, само идеи и намерения и съм по-спокойна.

Вече имаш доста завършили в групите си за родители. Какво ти прави впечатление? Родителите сякаш се пробуждат и искат  да помогнат в отношенията си с децата, да им дадат този различен поглед?

Да, вече имам около 60 души преминали през обученията за родители… Пробуждат – може би, да. По-скоро сякаш се лутат. Между старото, което не им харесва, но не знаят какъв е другия вариант и желанието си да правят нещата различно.  Прави ми впечатление, че родителите все по-малко искат да възпитават децата си по начина, по който самите те са били възпитавани. Поне тези, които идват при мен Искат да избягат от моделите на своите родители. Виждат резултатите от това възпитание в невъзможността си да бъдат такива, каквито искат, да бъдат себе си.

Ти избягваш да даваш съвети, но какво би казала на лутащите се?

Ами щом се лутат, да търсят Да опитват, да не се отказват при първия провал. Да приемат провалите като част от процеса на учене и промяна. Но най-вече да знаят, че промяната се случва първо в нас – няма как да очакваме нещо да се промени, ако не сме готови първо ние да се променим, а това понякога може да бъде нелек и дълъг процес.

Последни две неща. Как Силвия вижда Яга? И искам да ви поканя, теб и децата, за някой гост-пост в Долината, защото знам какви прекрасноти правите!

Ох, виждам Яга като цветен ден в мрачен месец. Като светло петно в сивата тълпа. Като лъч надежда за новите поколения Ами, ще дойдем с удоволствие на гости в долината. Макар че не сме правили много неща отдавна, откакто се постопли, все гледаме да сме навън. У дома се занимаваме в студените месеци и покрай най-любимия ни празник – Коледа (Мда, не съм от коледните хейтъри).

Искам да допълня само за тези родители, които полагат усилия да се променят, да общуват с децата си с уважение, да зачитат достойнството им – нека знаят, че резултатите не закъсняват и е страхотно да чуваш постоянно от децата си “обичам те”, “ти си най-добрата майка/татко”, да виждаш как имат желание да си говорят с теб и да споделят, как се грижат за теб когато имаш нужда… Просто е прекрасно!

 Можете да намерите Силвия Андреева в блога й или Т.У.Р страницата й във Фейсбук.

     Leave a Reply