май 112014
 

Доста трудно за писане, предполагам и за четене. Един от малкото пъти, в които не ме наводнява мисълта. И ще започна отдалеч. Всичко е за едно сбогуване.

По време на пролетното почистване се натъкнах на плик с неща от апартамента на баба. Прибрала съм ги преди достатъчно години, за да ги спася от хвърляне. Даже не съм разгледала какво има вътре. Оставила съм го за маняната. За хвърляне, ама и не съвсем, защото вътре попаднах на две покривчици – едната коледна, а другата…. На другата си седеше все още игла с вдянат конец, промушена до незавършен мотив от бродерията. И в тоя момент изпаднах в истеричен рев. Буквално ми се подкосиха краката и си поседнах на плочките. Защото все едно си я е оставила тая игла за няколко минути и след малко ще си дошие. Това го разказах, за да сме наясно колко „зряло“ скърбя и преживявам загуби.HPIM5388a 300x213 Едно сбогуване

В момента съм в процес на сбогуване не с човек, но с член на семейството. Ичибукчи. Кръстен така заради Майкъл Джексън и Драгòн. Smooth Criminal – Annie, are you ok? – Annie, Ichibukchi. Това последното е вариантът на невръстен дракон, фен на Джако. Ичибукчи беше сив, пухкав и борбен чинчил, нашето първо общо животинче. Първородното. Баткото. Още съм в етап, в който се обвинявам и знам, че аз съм виновна, че го няма.

Решихме да не крием от децата. Чинчи не умря у дома, а неочаквано в клиника и сблъсъкът им с тая загуба не беше съвсем буквален. Но аз държах да не лъжем за ферми, други къщи, бягства и прочие. Дори и неосъзнато, биха усетили, че нещо в историята куца.

Калина го прие като тригодишно – не разбира какво е някой да умре, но знае, че Муфаса е при звездите. И Ичи е там с него. И имаше мераци да си вземе една стълба и да се качи да ги види. И малко се ядоса, че има облаци и не се виждат поне от прозореца. Мартин… Мартин демонстрира, в рамките на минути, всички възможни фази. Изпищя, разрида се, не искаше да повярва, обвиняваше, искаше си Ичи, искаше нова чинчила веднага, искаше да „разкараме гадната клетка“, защото не може да я гледа празна, „да върнем тъпата клетка“, защото като я няма му е по-тъжно, пита ни защо… Аз седях, прегръщах го и плаках с него. И си мислех за гадната, тъпа клетка същите неща. Тролчо в момента е в най-голям мир със случилото се, а малкото подпитва няма ли пък някой да донесе Ичи обратно.

А аз, като идиот, часове наред търся оная снимка, в която Ичи си държи пръчката като нинджа. Защото точно нея искам. Сега! И я няма.

Собгом, Ичка. Тичай и хрупай лешници и кашу, детенце…f7079696a 300x212 Едно сбогуване

Yagasign Едно сбогуване

     Leave a Reply