сеп 162013
 

230286 10150233764961388 3314000 n 207x300  Другите и Яга: Интервю с Христина ЯневаХристина Янева – Хедра е известна най-вече с работата си като съосновател, лектор и обучител в Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“. Тя е и сертифициран от международен борд консултант по кърмене (IBCLC). В Долината обаче я поканих  заради учителската й професия и опита й със син тийнейджър и дъщеря  елфка, която е вече ученичка. Хриси неведнъж е разпитвана, тормозена и гонена от мен заради чуденки, питанки и притеснения относно педагогическите хитрини, които да използвам докато обучавам тролите по програмата (модифицирана според маминото ми усещане ) на българските детски градини. Сами разбирате колко голяма роля всъщност има за собствената ми увереност и сверяване на часовника.

Хриси, кое от всичките определения за теб по-горе би поставила най-отпред? Кое те промени и разви като личност най-много?

Винаги всичко започва покрай децата, разбира се. Децата бяха причината да си избера първата професия – учителската. Моите собствени деца станаха причината да открия втората си професия – консултантската. Всъщност наистина мисля за себе си повече като за консултант по кърмене, отколкото като за учител – но предвид че в основата и на двете е това да учиш някого на нещо, не мисля, че има огромна разлика. А иначе определено срещите с хора (големи и малки) са това, което най-много ме предизвиква, кара ме да се стремя да знам и да мога повече, да съм по-толерантна, по-успешно да мога да помагам.

Помага или пречи опитът ти с деца в отношенията с твоите собствени? Всъщност, консултантската работа също е изиграла роля, нали?

Ами не съм забелязала опитът ми в работата с деца в училище да ми помага с моите собствени – в училище съм учителка, вкъщи съм мама… Учителската ми професия се отразява по-скоро негативно, тъй като прекарвам твърде много време с деца в училище и запасите ми от търпение и разбиране към моите собствени деца обичайно не са никак големи. Виж, консултантската работа определено ми помага и със собствените, и с училищните ми деца – уменията да изслушваш, да възприемаш и отразяваш емоциите на човека срещу теб и да намериш подходящ начин да му обясниш ми вършат прекрасна работа… когато съумея да изляза от обичайните майчини релси, по които вървим автоматично през повечето време.

Започва учебната година. Какво би казала на родителите с деца в предучилищна група или първи клас като учител? А на учителите като родител?

Много ми се иска родителите да тръгват към училището с увереност, че ние като учители наистина искаме и винаги се опитваме да правим нещо добро за техните деца, които в известен смисъл стават и „наши“ за времето, което прекарваме заедно. Учителите сме хора с различни разбирания, характери и подходи – но наистина не мисля, че има учител, който да желае нещо по-различно от доброто и успеха на децата, които са поверени на грижите му. Ако човек наистина вярва в това, е много по-лесно да намираме общ език.

На учителите (в това число и на себе си) просто бих пожелала търпение и добро настроение за новата учебна година. И да не се страхуват да опитват нови неща!

Кои са най-големите трудности и спънки за учителите в България? Извън ниското заплащане и хилядите бумащини, разбира се.

Веднага мога да изброя също така безумните учебници, програмата, недостатъчното часове за упражнения и препускането през материала…

Но по-ужасното е друго. Тези дни четох една статия, която твърдеше, че учителите в държавното училище могат да бъдат наказани, ако прилагат подходи, които не са точно установени и приети – като пример беше дадено разместването на чиновете в кръг… Не мога да си представя нещо по-смазващо и задушаващо от това да не можеш да прилагаш нови, нестандартни подходи и идеи в училище. Това обрича образованието на не много бавна, но затова пък мъчителна, смърт. За жалост заедно с него жертва падат и интересът и мотивацията на децата… а децата са изначално умни, будни и желаещи да учат!

Как виждаш връзката дете-училище-родител в България? Има ли я изобщо?

Разбира се, че я има – и може ясно да се види всеки ден, когато човек отива да си вземе детето в началните класове от училище, а на двора госпожата търпеливо отговаря на въпросите за това как е преминал деня и дали Сашко днес е бил по-внимателен, какво трябва да допише Ваня в тетрадката по математика и къде е бил намерен загубения пуловер на Пепи.

Връзката обаче се скъсва някъде в пети клас, където в клас влизат множество учители и децата вече нямат една фигура, към която се чувстват привързани и отговорни.

Родителските срещи са място и време за обсъждане на текущи и организационни проблеми (а и определено не би трябвало да са вариант за публично обсъждане на децата!), така че като алтернатива остават единствено консултациите, които учителите са длъжни да дават всеки месец.

За съжаление учител, който влиза в множество класове на различна възраст, много рядко може да има поглед над развитието на всяко едно дете… и обичайно помни само децата, които са най-изявени… като знания или като умение да привличат вниманието. Всичко това силно затруднява индивидуалната грижа за децата и обичайно се фокусира само върху проблемното поведение, а не върху способностите.

А какво е необходимо родителите да участват активно в училищния живот на децата си? Какви насоки би им дала?

Най-простичкото нещо е да се питат децата след училище как е минал деня – и човек да не се задоволява само с отговора „добре“. Алтернативни въпроси са – Какво интересно нещо ти се случи днес? Какво те впечатли днес в училище? По-неутралните въпроси дават възможност на децата да изберат онова наистина най-впечатляващо нещо, за което да разкажат (дори то да е факта, че Кристиян си е ударил коляното и са му сложили лепенка на Трансформърс, може ли и ние да си купим такива).

Разбира се, много важно е децата да усещат истински и постоянен интерес към постиженията и трудностите си от страна на мама и татко. Помощта винаги е добре дошла – стига само да е помощ с това как детето да се справи и да преодолее трудностите, а не да бъде „освободено“ от тях.

Участието в същинския училищен живот също може да бъде много лесно, а обичайно и доста приятно, ако родителят реши да отдели време за тях (тук доста би помогнало в началото на годината да се дава календар не само с ваканциите, а и с празнуваните в училище празници и дати за екскурзии, за да може човек да си хареса и да вземе по-сериозно участие в нещо, което става лесно, ако може участието на родителите да се планира отрано).

До колко зависи образованието на децата от родителите им? Смяташ ли, че ние, като родители, сме абдикирали от ролята си и на обучители?

Да, определено се страхуваме да учим децата си на различни неща, които приличат на „образование“. Никой от нас не се замисля, преди да качи детето си на ски или да го заведе в басейна да се учи да плува, защото това е „спорт“, а не „училище“ – но по незнайни причини рядко говорим с децата си за това какво точно правим в работата, какви са интересните неща и тънкостите в това, с което се занимаваме. Неслучайно някога е имало цели родове потомствени билкари, занаятчии, учители, адвокати, лекари – децата са попивали от най-ранна възраст знанията и уменията на родителите си и интересът се е зараждал спонтанно, а опитът на възрастните им е помагал да си създадат умения по-бързо. Тук не става въпрос да се „налага“ шаблон върху детето – но и няма абсолютно нищо лошо в това детето да знае повече в дадена област.

Същото нещо е и с уменията от ежедневния живот – много често на децата се казва, че единственото им задължение е да учат и по тази причина са освободени от всякаква отговорност в домакинството. Преди време се бях смяла много на това, че в големите университети в Щатите организират за първокурсниците обучения за това как се борави с миялна, пералня и сушилня и кратко въведение в готвенето с няколко най-обикновени лесни за приготвяне рецепти. После не ми беше смешно, след като осъзнах, че огромната част от младежите у нас също не са наясно с тези неща…

Какво различно би искала да видиш в Системата тук?

Искам да видя съвсем различна Система Система, в която просто са изброени уменията, които се очаква детето да усвои на дадена възраст и се дава свобода на учителя да доведе децата до тези умения по начин и с теми, които се избират според интересите, възрастта и възможностите им. Това означава БЕЗ учебници , но затова пък с много книги и с постоянен достъп до информация, която децата да могат да обработват сами и на групи, в проекти и съвместна работа, както се случва в реалния живот и в професиите по-нататък.

Е, за десерт няма как да не те помоля за един учителски поглед върху Яга. :D

Яга е една твърде смела вещица, щом се е захванала  с Трудната Мисия сама да изведе двете тролчета до висините на Вълшебната Наука (или поне до предучилищната й част ). Знам със сигурност, че тролите се чувстват прекрасно в Яговата долина и че ежедневно учат до и заедно с мама най-важните уроци. А на Яга – търпение и любов (ти си ги имаш, но и винаги си трябва още от тях) и да не се изчерпва, а само да се множи това вдъхновение (както и запасът от сладки ).

 Благодаря ти! Не само за интервюто.

И аз благодаря – не само за интервюто, но и за това, че не се страхуваш да наричаш нещата с истинските им имена и да казваш истините в прав текст.

     Leave a Reply