май 302014
 

Tanya i Alex 300x200 Другите и Яга: Интервю с Таня ЛисичковаТаня е дула,  инструктор по подготовка за раждане, доброволен консултант по кърмене.
Тя е човекът, който осъществява прекрасната идея за бременни „Да се разходим и да поговорим!”. Води и курса „Моето позитивно раждане” в  „Мататама“, пише статии, участва в предавания и е основен заподозрян в поддръжката на сайта на „Подкрепа за кърмене“. Освен това е близък мой човек и личност, която е готова да пие вряло капучино на -5°С под козирката на кооперация на „Витошка“, след като 20 пъти в мола едни каки са ни попитали естествено прави (или криви) са косите ни. Също така е съгласна да ме снима с купа на главата на обществено място без да й трепне окото и обича котките на повече от 50%. Най-добрата компания за леден кокосов ром! За капак е майка на един умен младеж на почти шест, с пронизващ поглед, божествен глас и много красив. Толкова красив, че предизвиква майчино слюноотделяне и  тънката мисъл „Защо не съм набор 2008+?“.

Какво прави Таня това, което е? Пропуснала ли съм нещо в описанието?

Таня, в сегашния й вид, е плод на 35 годишна еволюция… Минавала е през различни вдъхновения и житейски уроци, някои от които са я поочукали оттук-оттам, други пък са й помогнали (много) да стане точно тази личност, която ти днес познаваш. Трябваше ми много време да повярвам във възможностите си, налагах си много ограничения и имах високи изисквания към себе си. Сега го давам по-лежерно. Научих се да допускам грешки и да си прощавам – безценно умение. Научих се (или по-скоро си припомних какво е) да бъда позитивна към света и изобщо към средата, в която всички живеем.

В момента да бъдеш майка за теб е… Кое е най-забавното в маминското поприще? А кое е най-трудното?

Да бъда майка за мен е… Любов. Най-забавното ми маминско нещо е, да се изненадвам, че детето ми расте и да се чудя, аз ли съм го родила този човек? Обичам да си разказваме небивали истории и да ядем заедно сладолед. Да тичаме, защото аз мога да стигна до ей онова дърво по-бързо. Забавно ми е и че той има моето чувство за хумор, с което бележи добри попадения.

А колкото до трудностите… Вече 6 години се уча да бъда майка. Това е най-трудното училище с ежедневни тестове. Моят син Алекс е много взискателен преподавател и откакто се е родил, ме подлага на интензивно обучение по предметите Търпение, Емпатия, Изслушване, Разбиране и т.н. Понякога съм добра ученичка, понякога не толкова, но наистина се старая.

На какво би искала да научиш детето си?

Когато бях малка майка ми често ми казваше, че съм родена под щастлива звезда. Каквото и да ми се е случвало в живота, тези думи винаги са ме извеждали от най-големите спадове. И аз наистина вярвам, че съм родена под щастлива звезда. Явно майките умеят да кодират неща в главите на децата си, което е голяма отговорност. На моя син се стремя да му предам вярата, че всичко в живота подлежи на промяна и че промяната идва от нас. Променяйки себе си, променяме и всичко наоколо. Че е нормално да падаме, но след това ставаме и продължаваме. Иска ми се да съумее да остане автентичен и да не се страхува да изразява себе си, да казва мнението си. Не очаквам да бъде „послушен”, това само би потиснало изобретателността му. Надявам се и да съм му добър пример, защото каквото и да им говорим, децата виждат какво вършим ние и приемат нашите модели.

Какво означава за теб да си дула? Защо избра тази професия? Вече Е професия, нали?

Професия е, да. Да съм дула е нещо близко до сърцето ми. Защо го избрах ли? Защото съм зодия стрелец и „аз виждам” нещата, които не са наред. Преживяла съм ги и вместо да ги соча с пръст, избрах да работя за преобразуването им към по-добро. Правя каквото мога в наличните условия. Не обичам да налагам етикетите „правилно и неправилно” – това по начало ме дразни (налагането на мнение). Да помогнеш на жената да извърви своя личен път – ето това за мен е най-интересното предизвикателство. Но преди всичко обожавам да работя с бременни, та те са ходещи чудеса – носят нов живот. И това ме прави щастлива.

А често ли се случва да си „дула“ за близките си (извън класическото определение)?

Да, често. Но пък с най-близките ми е двустранно – и аз имам нужда от дула=подкрепа в някои отношения. А иначе общувам с много голям кръг от хора и сред тях има достатъчно, на които разчитам в различни ситуации. Не мога да се оплача. Тези, с които отношенията ми са изцяло едностранни и ме уморяват, времето по естествен път отсява.

Какво ти дадоха обученията и доброволчеството? А какво ти взеха?

Дадоха ми много знания и опит. Осъзнавам, че колкото повече знам, толкова повече за учене имам. Това е цял един нов свят – не е „едно и две”. Добре го определя израза „да ти се завие свят”, но е за хубаво. Не мога да стоя на едно място, имам нужда да (се) надграждам.

А какво ми взе доброволчеството – много време. Време, в което, според някои, можех да изкарвам пари. Явно защото смятат, че е нещо, което правя „залудо”, но всъщност за мен е ценен опит и практика в областта, в която се развивам. Да работя като дула, лектор и инструктор за подготовка за раждане не изключва доброволния ми труд с кърмещите майки. Слава Богу, че семейството ми го разбира, иначе, без подкрепата на моя мъж, нямаше да мога да се занимавам с всичко това. Той също е помощник в каузите ми и прави графичния вид на рекламата.

Кое е нещото, което много искаш да се промени тук от гледната точка на дула? А по принцип?

За дула какво толкова да има да се променя – дулите са факт и жените все по-ясно осъзнават, че по закон имат право на придружител (в това число и на дула) и се възползват от това право. Болниците, които работят с дули знаят, че предоставят по-добра услуга и че жените ги предпочитат. Майките от своя страна са доволни и се чувстват добре. Можем да си пожелаем и други болници да се отворят за дули и това да стане по-популярна професия, но засега мисля, че всичко се случва в нормалния си ход.

А по принцип, у нас има много неща за промяна, това обаче е една отделна и много дълга тема. Да кажем, че текат процеси и промяната няма да ни подмине. Въпросът е кой и с какво иска да бъде част от нея. Не летя в облаците, знам къде се намираме като държава и управление, но въпреки това, приемам като нещо хубаво живота ми тук.

Какво искаш да ти се случи през тази година?

Да съм отново студент. Детето ми да се чувства добре на училище. Още майки да преживеят позитивно раждане. Да пътувам по работа и за удоволствие. Листът е дълъг, но си пожелавам едно по едно нещата да стават.

Няма как – традиция. Яга е..

Яга е моя любима приятелка. Жена с неукротим дух. Майка на две деца и тяхна приятелка. Състрадателна и добра по душа. Консултант по кърмене, доброволец. Новоизлюпен студент по педагогика.* Перфекционист. Гюле, даже две.** Лицето на купона. Яга, ти си много неща.

* Това някой ден ще го напиша защо съм новоизлюпен и защо студент. Long story short, рестарт в живота и осъзнаване на истинските ми детски мечти, след десетина загубени години. Пристигнал късно акъл, но пристигнал.
** Това даже няма да се правя, че съм го разбрала. Ама звучи гордо!

     Leave a Reply